Как точно са „завладени от олигарсите“ българските медии? Кои медии, от кои олигарси, по какъв механизъм и с какви доказателства?

Вместо конкретика последваха общи приказки за доверие и очевидното послание, че премиерът няма особен проблем неговият вицепремиер по пропагандата да сочи с пръст отделни медии и от позицията на изпълнителната власт да раздава оценки кои журналисти и кои обществени медии спазват „стандарти“ и кои – не.

Толкова за декларираната медийна независимост.

Още по-забележителен беше опитът на Радев отново да прокара връзка между неонацистките прояви, опозицията и темата за паметниците.

Това се прави, за да не отговоря на неудобния въпрос: какво са знаели държавните институции за тези младежи, кога са го знаели и какво са направили?

Паметниците са удобна политическа тема за Радев – Иво Христов му е казал да се държи за тях. Отговорността на службите е неудобната тема, защото начело на ключовите структури за сигурност отново стоят дългогодишни кадрови избори на самия Радев – хора, които той назначаваше като президент, а днес правителството му предлага или запазва на същите постове. И точно затова въпросът е какво са знаели тези институции, кога са го узнали и какво са правили, за да предотвратят ескалацията.

Именно затова настояваме за изслушване на МВР и ДАНС и искаме отговори на въпросите:

– Кога МВР за първи път е получило информация за конкретните младежи и какви действия са предприети, след като поне двама вече са били известни на органите?

– Какво е последвало след предходното нападение над чужди граждани и проверявана ли е тогава принадлежност към организирани крайни групи?

– ДАНС разполагала ли е с информация за неонацистки или други насилствени радикални мрежи сред непълнолетни и уведомявала ли е изпълнителната власт?

– Какви конкретни онлайн групи, канали и съдържание са повлияли върху обвиняемите според иззетите устройства и данните от разследването?

– Има ли доказателства за организатори, идеологически центрове, чуждо влияние или финансиране?

Това трябва да установят институциите. Не премиерът да рецитира, написаните му от ЗКПЧ-то на правителството политически хибридки.

Когато има убийство и данни за радикализация, държавата дължи факти: кой е знаел, кой е следил, кой е реагирал и кой не е.