Покрай новината, че трамваите в София се мият с ракия се сетих за една случка отпреди 7-8 години:

Тръгваме за командировка в чужбина със съдружника ми рано в 5 сутринта, но решаваме вместо с такси да стигнем до летището с метро. Влизаме в софийското метро и виждам някаква невероятна мръсотия, прах по пода, дръжките, седалките… Решаваме да подарим на Столична община софтуерната система, която сме разработили и управлява процесите от проверка за бомби до почистване на транспортни средства в няколко града във Великобритания, за да може да имаме чист транспорт и тук.

С малко трудности организирам среща в общината на ниво зам.-кмет. Човекът като чу, че искаме да подарим, а не да продадем системата бе с рязко спихнал ентусиазъм. Очевидно просто искахме да направим услуга на града, в който работим, развиваме бизнеса си и разработваме продуктите си. Печелихме добре във Великобритания и щяхме да се радваме ако София безплатно използва това, за което водещи компании във Великобритания си плащат.

В крайна сметка ни бе намекнато (от тогавашния зам.-кмет), че ако искаме в софийския градски транспорт да бъде ползвана такава система, ще трябва да я продадем, и то по подходяща схема, за да са заинтересовани всички по веригата, разбирайте – КОРУПЦИЯ. Разбира се – отказахме и си останахме с идеята, както и с разочарованието, че тези, които са избрани да се грижат за интересите на града, всъщност мислят основно за своето облагодетелстване.

Това е само един казус, но той е показателен за дългогодишното управление на общината. Вече година кметът Терзиев е заринат с подобни казуси, забъркани от Фандъкова и екипа ѝ, поддържани с години и елегантно оставени в наследство. Скандалът с ракията в трамваите е поредната каша (и далеч не най-сериозната), която съм сигурен, че ще намери своето съвременно решение.